1. Общо условия
1.1. Технически и качествени изисквания
1.1.1. Основни (общи) изисквания
Имената на растенията, които трябва да се използват, са официалните им имена на латински език съгласно ботаническата номенклатура. Те са посочени в Списък на имената на дървесни и многогодишни растения (http://www.internationalplantnames.com).
1.1.2. Изисквания за качество
Растенията, които са подготвени за търговия, трябва да отговарят на определени изисквания за качество. Растения, които не отговарят на тези изисквания, не са подходящи за засаждане. Те трябва да бъдат обозначени и не са предмет на търговска дейност без конкретно споразумение.
1.1.3. Изваждане на растенията
Растенията на свободен корен се изваждат единствено в състояние на покой. При добив извън сезона те се обозначават с надпис „растения извън гаранция”.
1.1.4. Фитосанитарно състояние
Растенията трябва да бъдат механично здрави, без плевели, вредители и болести; закалени и студоустойчиви. Листата трябва да бъдат без дефекти и листни петна.
1.1.5. Коренова система
Кореновата система трябва да бъде добре развита, да съответства на вида, вътревидовата разновидност, възрастта, почвените условия и темповете на растеж на растението. Не се допускат усукани основни корени или физиологични повреди. При работа или транспортиране на невкоренени растения не се допуска изсушаване на корените.
Наскоро засадени растения (НЗР) в саксия/контейнер са тези, при които не е започнало нарастване на кореновия връх в обема на съдовете. Тези растения трябва да бъдат обозначени като „скоро пикирани”. В тази категория не попадат растенията, които са прекарали поне един вегетационен период в съответния съд.
1.1.6. Контейнерни растения
Контейнерни са растения, отгледани в производствен съд с минимална вместимост 1,5 л. Кореновата система трябва да е достатъчно добре развита, за да задържа компактно субстрата след изваждане от контейнера.
1.1.7. Растения на бала
Кореновата бала е структурирана и стабилизирана от кореновата система почва с обем, гарантиращ нормално оцеляване на растението след неговото изваждане и пикиране.
Извадените на бала растения трябва да имат стегнати и твърди бали. С изключение на родовете Rhododendron и Azalea, балите трябва да бъдат защитени със зебло.
Размерът на балите трябва да бъде в съответствие с вида, вътревидовата разновидност, формата на короната, размера, темпа на растеж на растението и почвените условия.
Ако стабилността на балите не може да бъде осигурена само посредством зебло, те трябва да бъдат защитени допълнително с негалванизирана (черна) телена мрежа, телена кошница или дървена опаковка.
Зеблото и мрежите на балите трябва да бъдат изработени от материал, който ще се разложи не по-късно от една и половина години след засаждането и няма да ограничи по-нататъшния растеж.
1.1.8. Растеж, развитие
Стъблата и клоните не трябва да имат физиологични и механични повреди, които биха повлияли негативно върху последващото развитие на растенията.
Размерите трябва да отговарят на хабитуса на вида/разновидността. За джуджевидни и ниско растящи видове/разновидности, диаметърът на короната или височината могат да бъдат изрично уточнени.
Присадките трябва да имат добро срастване между компонентите.
Растенията за почвеното покритие (почвопокривни растения) трябва да бъдат с разклонения, подходящи за разновидността и трябва да се подрязват по време на отглеждането им, най-малко веднъж през всеки вегетационен период.
Стелещите и почвопокривни растения се окачествяват според диаметъра на покритие, без да се взима под внимание тяхната височина (фиг. 1).
Фиг. 1. Оразмеряване на стелещи и почвопокривни растения – Juniperus horizontalis ‘Blue Chip’, 50 см (записва се средния диаметър, покрит от леторастите)
1.1.9. Подготовка на доставките и документация
Всички растения трябва да бъдат обозначени с правилно изписани имена.
Всяка доставка от растения трябва да бъде снабдена със здрав и траен партиден етикет, отразяващ най-малко наименованието, количеството и размерът на растенията. Растенията със запазени права за производство трябва да бъдат етикетирани в съответствие с изискванията на селекционерите и обозначени със знак ®.
Всяка доставка трябва да се придружава при искане от клиента със „Сертификат за идентификация”.
За обозначаване на размерите се допуска използването на цветовете бяло, синьо, жълто и червено.
В документацията за растения, произведени чрез тъканни култури, те трябва да бъдат обозначени със знак „ТС”.
1.1.10. Размери
Растенията се отнасят към определена категория по размер, ако всички са достигнали минималното за тази категория изискване.
Посочените размери обикновено включват параметри на големина (мерки от-до), които са необходими за ефективно и професионално класифициране. Височината се измерва от нивото на почвата.
Когато съществува единствено един отчет за големина, високорастящите видове/култивари се измерват по височина, а нискорастящите – по диаметър.
За дървета, обиколката или диаметърът се измерват на 1 м от нивото на почвата.
За многостъблени дървета трябва да бъдат посочени броят на стъблата и обиколката (диаметъра) на най-тънкото от тях, измерени на 1 м от нивото на почвата.
За иглолистни дървета с моноподиално разклоняване общата височина на растението се измерва от нивото на почвата до средата на връхния летораст.
2. Термини и определения
2.1. Биологични
2.1.1. Ажурни храсти
Растение със странични леторасти, израснали от основното стъбло или от една централна точка. Не по-малко от три разклонения от първи ред и относително малък брой клони от втори ред на разклоняване.
2.1.2. Водач
Доминиращо стъбло или летораст, равномерно снабдено с по-слабо развити странични леторасти.
2.1.3. Дихотомично разклоняване
Меристемата на всяка връхна пъпка се разделя на две части, при което се развиват два идентични по размери летораста.
2.1.4. Издънки
Леторасти, развити от основата на стъблото (стъблени издънки) или от повърхностните корени (коренови издънки).
2.1.5. Коренова шийка
Място на растението, намиращо се на границата между почвения субстрат и въздушната среда.
2.1.6. Корона (при дървесните видове)
Съвкупност от всички разклонения при дървесните видове.
Формата на короната се определя от съотношението между вертикалното и хоризонталното ѝ развитие. Когато преобладава вертикалното развитие, короната в повечето случаи е с правилна геометрична форма. Основните типове корони са:
– разперена (неправилна) – без определена симетрия във формата и разклоняването;
– конусовидна – клоните сключват прав ъгъл с централното стъбло (т. е. са разположени хоризонтално);
вретеновидна (пирамидална) – дължината на страничните клони и ъгълът между тях и централното стъбло намаляват от основата към върха;
– колоновидна (цилиндрична) – широчината ѝ от основата към върха се запазва почти постоянна;
– елиптична – корона с височина, по-голяма от най-широката ѝ част в средата;
– яйцевидна – корона с височина, по-голяма от най-широката ѝ част близо до основата ѝ;
– обратнояйцевидна – корона, чиято най-широка част се намира близо до върха ѝ;
– чадъровидна – корона, чието нарастване в хоризонтална посока е по-силно, отколкото във височина.
– кълбовидна – корона, чиито размери на височина и широчина са еднакви;
– плачеща – клоните са дълги, увиснали и сключват с централното стъбло ъгъл по-голям от 90°;
– пирамидална – дължината на страничните клони и ъгълът между тях и централното стъбло намаляват от основата към върха; широкопирамидална – ъгълът между клоните и стъблото е по-голям от 45°;
– тяснопирамидална – ъгълът на разклоняване е под 25°.
2.1.7. Многостъблени дървета
Дървета, които имат поне три равностойни стъбла, израстващи от едно място на височина до 50 см от земята.
2.1.8. Моноподиално разклоняване
Водещият летораст нараства, без да се разклонява на върха. Той съвпада с вертикалната ос на дървото. Клоните от първи ред са с по-малки размери от водача.
2.1.9. Растения за жив плет
Дървесни или храстови растения, които са подходящи за оформяне на живи плетове, поради тяхната поносимост към кастрене/подрязване и склонност към сгъстяване.
2.1.10. Отводки
Част от растение, при което адвенивната коренова система се образува преди отделянето му от майчиното растение. След като бъдат отделени от майчините растения, те трябва да имат най-малко два налични корена в основата си. Лека извивка в основата е допустима, когато тя е резултат от начина на размножаване.
2.1.11. Перести (моноподиално стъблени) растения
Единично, доминиращо стъбло, със странични леторасти, достигащи до 60 см от нивото на земята.
2.1.12. Подложки
Растения със семенен или вегетативен произход, предназначени за облагородяване върху тях на присадки от други индивиди.
2.1.13. Подрязани разсади
Разсади със съкратена коренова система или надземна част.
2.1.14. Полухрасти
Храсти, при които вдървенява само основата на стъблата, а горната им част е тревиста и отмира всяка година.
2.1.15. Поници
Растения от семенен произход през първата вегетация до отпадането на семеделите.
2.1.16. Присадник
Част от едногодишен летораст с една или повече пъпки, предназначен за облагородяване върху друго растение с формирана коренова система.
2.1.17. Присадено дърво на 1 година
Растения, получени чрез присаждане в основата, с развит присадник на една вегетация и съкратена подложка.
2.1.18. Разсад
Семенно или вегетативно размножени растения, за които е необходимо допълнително отглеждане.
2.1.19. Младо дърво
Дърво с обиколка на стъблото на 100 см височина, под 6-8 см.
2.1.20. Солитер
Дърво, отглеждано за самостоятелен растеж в паркова среда. Резитбите са насочени към естетичен ефект, свързан с формата на стъблото и короната.
2.1.21. Туфесто растение
Многогодишни тревисти растения и полухрасти с многобройни, гъсто разположени стъбла.
2.1.22. Храсти
Растения с повече от едно стъбло или странични разклонения и обемна корона. Леторастите обикновено се развиват от една централна точка, но понякога и от друго място в короната. Характерни са множество леторасти от втори ред на разклоняване. Храстите се пикират и подлагат на формираща резитба/кастрене по време на отглеждането.
2.2. Технически
2.2.1. Контейнери
Производствени съдове с обем, не по-малък от 1,5 л.
2.2.2. Подноси (плати)
Палетирани в комплект саксии или контейнери, които се използват за производство на разсад.
2.2.3. Саксии
Производствени съдове с ширина 5-13 см и обем, по-малък от 1,5 л.
